некомфортна ситуация

има нещо много привлекателно в липсата на комфорт. да се катериш бос по хлъзгавите камъни, да ти ръбят въжетата на хамака или пръстта под главата ти, да вървиш седем километра пеша в жегата, да си на работа 14 часа, да те болят краката, да обичаш.
има нещо страшно привлекателно в това да търсиш нещо, нещо да учиш, нещо да очакваш.
да слушаш трейси чапман.
представям си такова едно лято, че ме е страх да си го представям. като в галерия със снимки, измежду които трябва да разпознаеш тази на бъдещето си. коя точно е твоята? луташ се из лабиринт от предположения и копнежи - избираш едно, губиш друго.

или няма верен отговор, или няма грешен. въпросът е как да избереш най-неудобния.

пролет

не мога да дишам от облаци
не мога да виждам от слънце

денят започва с тичане в парка, ябълки и риба тон, продължава с объркания вкус на кафето с обърканите мисли за думите.

една гара, цялата в сняг.

some things never change.

трябва да се научим

трябва да се научим да се наслаждаваме на копнежите си. простото им задоволяване е недостатъчно и понякога невъзможно. да седнем, както руснаците правят пред път, и да изпушим по една цигара, докато усещаме как желанието за действие прелива на вълни по тялото. адреналинът да се покачва под напора на порива. нека предъвчем очакванията си предварително и да усетим последствията. горчивия вкус, който се връща в устата ти при спомените за отминалите крушения. паренето на огънчето по пръстите ти, когато усещаш, че вече пушиш филтъра. мисли, мисли. докато разбереш смисъла на копнежа си, моментът ще е отминал.