открит сезон

какво е едно отпътуване и какво е да си заминеш, вместо да разплиташ възели
какво е една година и какво са шест години
какво е едно решение и какво са десет
какво е да сънуваш
не знам, не знам. не знам.

пътя

събери си багажа и толкова.
тръгни и върви, изгуби се
каква неочаквана болка -
да спреш пред света и да дишаш,
и миг след това под дърветата,
под сянката в дългите улици,
където паважа е светъл
и тъмни - високите улуци,
ще чуваш единствено плясъка
на своите тънки подметки,
на прашния уличен пясък
в далечното блоково ехо.
и от преминаващи гуми
зад теб хоризонтът лепкав
и тих в маранята на юни,
и сякаш току ще изчезне.
и толкова. после - далече
далече се губят очите.
да спреш - е ужасно нечестно,
ужасно е дълго - да скиташ.
а лятото жули шосетата.
а лятото още преваля.
без теб ще същото. вгледай се
и пътят е светъл - до края.

тази пролет
има бяло небе
изведнъж
преваляно от лятото
тази пролет без смях и ръце
без очи и задъхано тяло
тази пролет
не си я представям

прелетях
над квадрати студена вода
и над житните ниски полета
и се скрих
и сама
ще изчакам
сама
ще лежа във тревите и в мене
ще се вдига полека
полека дъжда
който трябва внезапно да дойде
да изригне
в небето от бяла мъгла
да повика земята от нейде
ще извикам дъжда
като някакъв гръм
проехтял и веднага заглъхнал
в тая пролет от бяло и вятър и прах
ще се спра
и дъждът
ще се върне.