да се надяваме

да се надяваме
че този път
ще има есен
и наистина
ще си обуем новите обувки
ще облечем памучни ризи
и ще повървим в мъглата
към дъжда
да се надяваме
и да се молим
този път да има време
да защитим изконно правото
на своята умора
да няма глъчка
в бързащите улици
да има дъжд
да сме с чадъри
за да се скрием в тях
от уморителните погледи
поне замалко
да сме анонимни
успокоени
и сами по воля
да си отдъхнем
да си отдъхнем
за малко свята тишина
за малко милост
за малко есен
да се помолим.

изтока на моето минало, запада на моето бъдеще

всъщност е невероятно колко много зарязани блогове могат да се изровят от мрежата. огромна съкровищница. пълно с оплаквания, страдание, детски страхове и първи наченки на съмнения в света. снимки от старите ленти. опити за поезия и смели мечти, преоблечени скромно. невероятно.
чета ги тези неща и направо пак ме обхваща дива радост от живота. толкова зелено и разцъфнало е всяко въжделение в оня свят, толкова престорено, обаче прозирно истинско.  удивително.
историята на нашето поколение се пише самичка от ръчичките на нас самите. ред по ред, уеб страница след уеб страница.

когато си тръгна от тук. ще сменя два автобуса с куфар, провлачен зад мен и китара на рамо. ще стигна във варна. ще се прибера, ще се изкъпя и ще измия созополския пясък от петите си, прахоляка на юга от косата си, мислите за пътя от ума си. ще се просна на леглото и ще се зарадвам. ще имам много неща за вършене. ще си стегна багажа за софия. ще браузвам да търся квартири и работа. ще си извадя документите. ще пия силен тъмен чай. ще тичам сутрин. ще се изпразня от съдържание. ще се изпълня със смисъл. ще съм здрава. ще довърша започнатото и ще започна отново.
всичките красиви спомени от това лято ще се съберат в една последна картина и аз ще си я пазя. ще си мисля за нея понякога. всичко започнато ще продължи. всичко започнато ще ме чака в софия.
него аз няма да го довършвам. него ще го живея.
когато си тръгна от тук, ще имам никакви спестени пари, но един куфар, пълен с лято. ще ми е хубаво и ще си подсвирквам по пътя. ще се смея.

ще измия пясъка от петите си

и ще замина отново.

everything was made for you and me

толкова да е осезаема свръзката между всички ни и толкова истински да усещам как целият свят се е ширнал в гърдите ми. няма съмнение, че всичко ще бъде прекрасно. няма съмнение, че ще успеем. всъщност няма какво да успяваме. ние просто сме живи, осезаемо живи, наистина живи, действително живи, и усещаме пясъка в обувките си и свръзката на океана и думите, които нямат превод, и интернационалната си любов, и музиката, което разбираш вътре в себе си, и тази, която крещиш по плажа, и бутилките вино, които се търкалят между китарите, и звездите, които падат отгоре ни, и въздухът, който лепне, и бъдещите пътиша и всичките ни бъдещи срещи и всичките раздели, които ще идват само за да сесъберем отново. всички ние. всички ние. светът се е проснал като на длан в краката ни, в очите ни, в ръцете ни, ние притежаваме света, ние сме света.
и всичко е направено за нас.

if you want to sing out, sing out

по-малко от две седмици до следващото стягане на багажа и следващото изнасяне и следващото начало. мога да кажа, че се чувствам, при все всичките перипетии, адски щастлива. натресох си едно лято неподвижност и целият свят дойде при мен. всичко си струва.
настоящето е хубаво, бъдещето е светло. всички ни е страх и това е добре. другото лято - пътя. другото лято - всичко останало. трябваше един път да направя избор и толкова.
може да не спрях цигарите, но спрях кафето.