сутрин

тая идея в библиотеката да не се пуши и пие е най-глупавото нещо, измисляно някога
какво правят хората тук, за да се съсредоточат
и изобщо, къде е творческата атмосфера на това място
нали уж се занимаваме с изкуство
сега е сякаш си мисля, че изкуството е all about wine and tabacco
не е така, но аз не си доспивам
намръзвам малко повече от нужното, имам мускулна треска тук и там и ме болят пръстите от свирене
а ето че днес отново не съм готова със задачите си
ужасно ми липсва да пиша и в момента се опитвам да направя денонощието си по-дълго някак си, може би ще имам време за всичко
защо да нямам
забравила съм как се ползва клавиатура
изобщо как се ползва
разбира се съм щастлива, но как да кажеш щастлив ли си или ти е болно
едновременно искам да прегърна живота си и се съсипвам от носталгия
предварително я изпитвам и със закъснение я изпитвам
много е хубаво
много е трудно
много е объркано всичко
понякога ми пускат мухата, че има нещо неправилно
но как да го повярвам, като толкова силно ме тегли всичко
няма как това да не е верния път, защото всеки път е верен, стига да вълнува мишците ти, да ти поставя задачи
и така действието се придвижва напред
мислих си онзи ден и за периодите на търсене, но за това следващия път
отчаяната нужда е също богатство