и с тоя взрив светът да почне отначало

само големи неща се случват
и както винаги след големите бури, се прояснява бавно небето
накрая ще остане само слънцето
и ще трябва пак да хукна към него, за да изгоря до кости
и всеки път все едно забравям какво е светлината
и всеки път наново си спомням
и всеки път има шанс да съм забравила завинаги
и всеки път е възможно тя да не се върне
защо така става

дом

в крайна сметка всичко пак се свежда до това да откриеш хората
и да им се отдадеш
и да поискаш да си с тях и близо до тях
и да започнете да се смеете заедно
(и да пеете заедно)
и особено когато сте фалшиви и неритмични и не ви пука
във всяка ситуация, дори и в най-ужасните, това е
и тогава тия ситуации си струват