издъхване

искам да съм корабокрушенец
да съм последното парченце прах на пътя
погрешния завой
като решение
да няма повече любов върху земята
да съм списание, зарязано на масата
да съм измислена и неритмична рима
да падам от въжето
да съм вятър
върху неравното поле
фалшива песен
неточен глас
отказано достойнство
проточена излишно в тишината
да се покажа и като неканен гост
да се окажа грешна
лека
и недовършена
ненужно дълга и неискрена без мярка
да няма време да се пробвам да съм друга
и нека няма време
нека е невярно
и нека няма нужда вече от ръцете ми
и от лицето ми следата да е жалка
и вечно в грешка да са сложени нозете ми
и нека пак да бъде по-добре без мене
а вътре
още по-добре ще се изгубя
добре ще знам каква е мярата за края
добре ще вярвам и до следващото чудо
добре ще смятам разстояния и вярно
ще мисля като дълг
ще съществувам

дори без никакво значение
дори без малко
какво пък толкова
и адът е за другия

експлозии

обичам
сигурна съм, че ще продължа да обичам
не можеш да обичаш едно, без да обичаш всичко