радост

"А това, че никога няма да видя обратната страна на Луната, ме изпълва с черно разочарование."

 Стайнбек, "На изток от рая"

 Какво да каже човек след Стайнбек.

под прикритие

(ще ти напиша нещо в скоби,
защото е тайна
и ще го скрия
между скобите
от другите.)

приличаш ми на дъжд

студените и влажни пръсти
на думите се плъзгат по врата ми
солените и хладни пръсти
на тоя изоставен и солен
измокрен въздух
провират се в косата ми
внимателен си
в малкия сюжет
и в дребния предмет
на кратък разговор
и хлъзгавите пръсти
на всяка дума
стигат до целта си
издевателстват над мисълта ми
количеството дъжд навън усилва
всеки звук
за да ти позволя
да ме подхлъзнеш
да ме сграбчиш
без движение
и с усет за мъглата
се провирам между тебе
и падналия дъжд
изчаквам те
изчакваш ме
и по врата ми плъзват пръстите
на неприемливото време
без позволение

 

близо

две тела, които се изправят
върху голямата картина на небето
и като край
поставено начало
което пада върху всеки километър
и пада страшното очакване за нещо
в едно огромно неразбиране
въпрос
върху голямата картина на небето
и в отговор
побирам те
във шепи.

небето ще се разшири

а когато те няма до мен

аз сънувам че спя, аз сънувам, че спя и сънувам

Пол Елюар

Да измия чиниите, да простра прането, да изчистя масата, да измета пода, да сгъна дрехите, да направя кафе, да вдишам от въздуха, да седна, да пиша, да пиша.

Най-хубавото от всичко е, че ми предстои най-хубавото, най-сладкото от всичките неща ми предстои: това, да твориш с някого, и да твориш с някого, когото обичаш. Небето ще се разшири.

Земята пак ще се оформя според нашите тела

и вятърът ще трябва да ни изтърпява

нощта  и слънцето ще минат във очите ни

но без да могат да ги променят.

П.Е.

тайна

умението да замълчиш навреме и да запазиш святото за себе си ти гарантира, че святото ще си остане свято. мълчаливото съзнание за едно усещане е, което го превръща в реликва.

доста хубаво

nothing's going to stop us now
we can get down anyhow

един бял лист в крайна сметка ражда бъдещето ни. чувствам се господар не на безкрайни - на безгранични, огромни, нечувани и невидяни простори. великолепно е всичко. и кафето ми е великолепно. пийте турско кафе, там е истината, не в някакви разтворими субстанции.

прекалено ми е превъзбудено, за да хващам автобуси, и смятам днес да повървя пеша и да разгледам няколко ателиета по пътя. 

като цяло хубаво било да обичаш. доста хубаво, доста хубаво. 

ей такива едни работи в началото - или пък в средата на зимата. 

хубави.

удоволствия

" - Господ е измислил любовта. Тя е красива.
 - А дали дяволът не ни изкушава?
 - Дяволът е измислица на човека.  
 - Нима не съществува грях?
 - Грозотата е грях."

"Страдание и възторг", Ървин Стоун

ям сушени плодове и слушам white stripes. мисля си за топли дъсчени подове и миризма на гнила дървесина и прах за пране. мисля си също за характери и за ситуации. за ноти и за детски спомени. и за лук. харесвам да слагам лук на нещата, които готвя.
мисля си и за Айрис Мърдок и за това колко ми се ще да можех да пия по една тъмна бира с нея и да си поговорим. бих желала да обсъдим Джулиъс Кинг например. или сандвичите със сушени кайсии. абе доста неща мога да се сетя.
най-напред ми се иска да имам един работещ лап-топ и свободни следобеди, много чай на листа, който да си варя на бавен огън, много сирене с червен пипер, купища тефтери с бележки и една купа стафиди. може би и някой от онези ароматизатори с бамбуковите клечки.
не сме далеч с тая реалност.
така са красиви хората, които правят музика. гласовете, които плачат. в момента, в които можеш да оцениш красотата в един вопъл, става ти ясно, че тъга не съществува.

хубави хора.

реминисценция

Всъщност са затворили земята в кутия и само ни лъжат, че имаме достъп до космоса. Космическите ни кораби служат единствено в рамките на черния картон, който ги заобикаля. Това е. Важното е, че сега знаем. Качвайте се на совалките и да вървим да сриваме стените. Няма нищо по-плашещо от това да си наясно, че за първи път съзнаваш затвора си като такъв. Внезапно всичко отвън изглежда спасение. Всичко вътре изглежда изгнание. Секундата, в която свободното ти тяло се сблъска с твърдината на стената, е мигът, в който осъзнаваш двата ужаса на съществуването си: да останеш завинаги вътре. И да излезеш навън.
Досущ мухи в буркани.
Странни неща сънувам напоследък.

любов

играя си на сляпа баба с половината свят.
или може би с никого. това е неприятното на сляпата баба.
жестокото е, че всички сме така. реално никога не знаеш колко точно нереалистично си представяш нещата, които се случват около теб. нямаме никаква ясна визия за нищо. baby, it's all in your head.
отказвам се да гадая и предричам. има хора които обичам, и хора, които не, и дотам се спира онова, което зная; ще се мъча да живея близо до едните и по възможност не толкова близо до другите. ако някой желае да ме отблъсне, ще го направи. и това е.
с вързани очи вървя нанякъде. все някога ще стигна до огъня. а аз съм невнимателна. сто на сто ще се опаря.
няма страшно.