Всъщност са затворили земята в кутия и само ни лъжат, че имаме достъп до космоса. Космическите ни кораби служат единствено в рамките на черния картон, който ги заобикаля. Това е. Важното е, че сега знаем. Качвайте се на совалките и да вървим да сриваме стените. Няма нищо по-плашещо от това да си наясно, че за първи път съзнаваш затвора си като такъв. Внезапно всичко отвън изглежда спасение. Всичко вътре изглежда изгнание. Секундата, в която свободното ти тяло се сблъска с твърдината на стената, е мигът, в който осъзнаваш двата ужаса на съществуването си: да останеш завинаги вътре. И да излезеш навън.
Досущ мухи в буркани.
Странни неща сънувам напоследък.
0 коментара:
Публикуване на коментар