ръжда не хваща

в стерилната чистота на тая зима си мечтая за цветове и загорели тела, за запотени стъклени бутилки и пясък, за табели на неразбираеми езици и за пътни карти.
да се овъргалям в прахта и да тичам след коли по околовръстни пътища.
да дишам висок въздух и да стъпвам в ниски морета.
мечтая си за вода от кладенци и палатки във ветровити гори.
за евтини хотели и шумни улици.
за крайпътни ханчета и самотни места сред планините.
как си мечтая,
как си мечтая за облаци край върховете и слънце в подножията, за миризма на дъжд и за боси стъпала между дърветата, за катерене по камъните и вино на плажа.
мечтая за едно пътуване, толкова дълго, че да мога да се прибера у дома.
сърцето ми копнее за асфалт.

е(сте)тика

продължавам да се радвам на малките удоволствия и продължавам да преживявам интензивно големите
нещата се случват и как да говориш за това
няма какво да кажеш
имаш твърде много да правиш

всяка година по същото време

има мисли, които ти помагат да изчистиш целия апартамент, да сготвиш, да не спиш цяла нощ и на следващата сутрин да излезеш навън с изгряването на слънцето. оставаш сам, за да си говориш с тия мисли. те са шумни. досадни. имат аргументи. викат една през друга. не те слушат. следват няколко различни логически линии. не ги разбираш. някои са стари. зъбите им капят. тия мисли ти помагат да извървиш града от край до край пеша. да подредиш килера. да изхвърлиш три кашона боклук от тавана. да сортираш зимния си гардероб. да обиколиш магазините и да не си купиш нищо. да преровиш всички стари писма и да ги прибереш обратно. да пускаш музика и да я спираш пак. да гледаш филми до средата. да си прочетеш хороскопа. да смесиш три парфюма. занимават те толкова, че дори да нямаш желание да пропушиш отново.
тихо. пийвай чай и се прави,че не са в стаята.

вдъхновение

понякога ей така просто не ме свърта от желание да започна поход към нещо, да спася нещо от нещо друго, да разбера премълчаното, да разкрия някаква тайна.