в стерилната чистота на тая зима си мечтая за цветове и загорели тела, за запотени стъклени бутилки и пясък, за табели на неразбираеми езици и за пътни карти.
да се овъргалям в прахта и да тичам след коли по околовръстни пътища.
да дишам висок въздух и да стъпвам в ниски морета.
мечтая си за вода от кладенци и палатки във ветровити гори.
за евтини хотели и шумни улици.
за крайпътни ханчета и самотни места сред планините.
как си мечтая,
как си мечтая за облаци край върховете и слънце в подножията, за миризма на дъжд и за боси стъпала между дърветата, за катерене по камъните и вино на плажа.
мечтая за едно пътуване, толкова дълго, че да мога да се прибера у дома.
сърцето ми копнее за асфалт.
петък, 28 февруари 2014 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар