изтока на моето минало, запада на моето бъдеще

всъщност е невероятно колко много зарязани блогове могат да се изровят от мрежата. огромна съкровищница. пълно с оплаквания, страдание, детски страхове и първи наченки на съмнения в света. снимки от старите ленти. опити за поезия и смели мечти, преоблечени скромно. невероятно.
чета ги тези неща и направо пак ме обхваща дива радост от живота. толкова зелено и разцъфнало е всяко въжделение в оня свят, толкова престорено, обаче прозирно истинско.  удивително.
историята на нашето поколение се пише самичка от ръчичките на нас самите. ред по ред, уеб страница след уеб страница.

когато си тръгна от тук. ще сменя два автобуса с куфар, провлачен зад мен и китара на рамо. ще стигна във варна. ще се прибера, ще се изкъпя и ще измия созополския пясък от петите си, прахоляка на юга от косата си, мислите за пътя от ума си. ще се просна на леглото и ще се зарадвам. ще имам много неща за вършене. ще си стегна багажа за софия. ще браузвам да търся квартири и работа. ще си извадя документите. ще пия силен тъмен чай. ще тичам сутрин. ще се изпразня от съдържание. ще се изпълня със смисъл. ще съм здрава. ще довърша започнатото и ще започна отново.
всичките красиви спомени от това лято ще се съберат в една последна картина и аз ще си я пазя. ще си мисля за нея понякога. всичко започнато ще продължи. всичко започнато ще ме чака в софия.
него аз няма да го довършвам. него ще го живея.
когато си тръгна от тук, ще имам никакви спестени пари, но един куфар, пълен с лято. ще ми е хубаво и ще си подсвирквам по пътя. ще се смея.

ще измия пясъка от петите си

и ще замина отново.