когато няма какво да се каже

пет и десет сутринта е
може би трябва просто да спра да спя
удивително в каква степен съм в бунтовнически мир със себе си
особено при количеството тютюн, което консумирам
всичко е тук
и всичко просто е
сивият топъл
какво толкова
цял живот изкуство
и това е

една последна цигара и тръгваме

думите идват тогава

когато необходимостта от тях е толкова голяма, че не можем да се изразим по никакъв друг начин

аз съм събирач на мигове

миговете могат да се повтарят, не могат да се споделят

човек трябва да преживява мигове, но никога не бива да ги повтаря

не съм се наспивала отдавна

в търсене на някакви определени думи

в търсене на време да изпитам деня си отново

и има мигове, когато сякаш се помиряваш със себе си и с тоя свят

и с всичките отминали времена, по които си страдал

и в това примирение именно се взривява целият безсмислен бунт на съществуването ти

няма страшно

в тия мигове си цял

гориш

изпитваш саморазрушителна любов

деструктивна носталгия по целия живот

вероятно това е да осъзнаваш тленността си

един мой редактор така ми каза веднъж "и още не се отказваш от това усещане за обреченост"

не

не се отказвам 

приветствам го

обречеността ни е най-красивото в нас

не е красив духът сам по себе си

красив е в съприкосновение с нашата смъртна плът

и ако толкова много го повтарям, то е защото плачем от красота

и се смеем от болка

в началото на тази зима се ужасих от идеята, че сигурно никога няма пак да чувствам с тая отчаяност и с тоя интензитет

с който съм можела преди

чисто хормонално не е възможно, казаха ми, откъде хормони за такова нещо

тогава сигурно имам най-големия хормонален дисбаланс

защото усещам всяко нещо в тая малка вселена

мое

и силно

и близо

ние хората на изкуството сме невероятни късметлии

и ето пак не спя

и ето пак обичам

и ето пак

и ето пак

прекрасно е

прекрасно е, че сме живи

3 am this time

ние не се влюбваме в хора или в места
влюбваме се в живота
и когато казваме, че сме влюбени в някого
той просто ни е накарал да осъзнаем тази, другата любов
голямата
влюбваме се в мигове

три сутринта е и мисля, че просто трябва да спазя новозатвърдилата се традиция и да съобщя отново, че съществувам
всичко е много красиво
и няма нужда от дефиниция
само че аз все ще намеря какво да кажа по въпроса

non-cyrillic at sunrise

in the cold light of morning in mainz
i'm hungry, but i'm fine, i'm not happy but i got the power that's better than happiness and better than sex, but i guess you still need sex to be able to get there
i feel the freedom of imagination brought me somewhere and somehow it's the right place and time and i'm peaceful
and i'm ready to give it up for going back to the life i chose
i guess we choose everything
and i guess we lose nothing
i guess we can only guess what happens
was looking at these beautiful people last night, laughing and looking and each other and all of us were perfect
just because we didn't think about tomorrow or about always
and i realized maybe there is a reason for music to make us remember the moments and maybe our musicians are just not capable of giving us more than the moment
most probably nobody is
so we should just seize it, you know
and than cry for it when it rises from our memories through the nights we spend alone with the street lights dispersing through the window
but we should cry silently and honestly and
we should not talk about it
we should keep it sacred
not wait but live and gather memories
until it's time for history
so that when it comes to it again and  we're together and everything falls into place
we should for once get the feeling that we solved the puzzle 
we own time
and for the split second of ours we know who we are and why we breath
it's just a glimpse of faith and sacred stupidity
before we scatter into nothing just like everything will
we don't believe in our own destruction
we're working on it and are aware of it but we rise against it by the power of our reckless rebellion
life is nothing but a riot in the face of death
nothing stronger than that
we women spoil everything
let's not do it this time
let's not struggle through life with the secret will of comfort and love while pretending and willing to be adventurous
let's keep it simple
and painful:
we love until we die
than we die
the unwritten law
the very well kept secret of our suffering
coming right from the ancient past
right from the pomegranate tree
our sin is not knowing our faith of mortals,
but doubting the truth of our immortality
we must believe
in what we can't
we must learn to punish our vision of future
with the strength of us being fully aware of the time passing and our own bodies casting through it
we're not weak
but just foolish enough to think we can keep something safe
we can't
we're the sea
we're the universe
we own nothing but the flesh on our bones
we're victims of the truth that we'll all die
so be it
i don't believe what i know
i believe what i sense


back in the moment where we're all in the kitchen, glasses of wine on the table, tabacco and rolling papers in our hands
winter is raging against our window
how infinite we are in that moment
don't ruin it
don't spoil the night
every beauty has something severe in it
we have tobe cruel and easy
there's no always and forever: and not because we know it'll all die
but because our bodies know nothing but present
thinking about the future is cheating on our nature

let's keep it simple
and dive in it