08.00 АМ

като алармата ви за работа.

Цигара от цигара между три и три и половина през нощта в стаята, в която си прекарал тийнейджърските си години, между всичките си "Да" и "Не", в дните между всички вечери, когато не си можел да заспиш от мислене за утре.
Безплатни мисли.
Голяма любов или няколко думи.
Цигара от цигара между три и три и половина през нощта - само ти и мигащия монитор, само ти и U-torrent, който обещава десет епизода от "Сексът и градът", за да си спокоен, че си ударил дъното.
И ето тук началото, което най-общо се яви в мъжки род, става неуместно.
В ей такива моменти се питаш две неща: първото - какво прави твоето страдащо от екзистенциално безсъние 16-годишно Аз в твоето 21-годишно тяло; и второто - защо не може на 21 да се видиш със себе си на 16 и да пиете по една бира.
Сигурно нещо такова е и чувството да остаряваш.

Само че не остаряваш. Само че всъщност си още същото xлапе. Само че няколко разширени вени, два почернели бели дроба и един поразяден черен не те изстрелват много нататък по пътеката.
Само дето...

На 16 беше малко по-трудно да повярваш, че на някого му пука. На 18 - по-лесно да не ти пука вече дали вярваш.
И изведнъж 21 ! И xората станаxa значими. Изненада. Вече не можеш просто да си биеш камшика, когато не ти изнася.
Дали лукът се чувства по подобен начин, когато, търкаляйки се щастливо из шкафа, изведнъж осъзнае, че са му поникнали корени?