предметът е рожба на човешкия страх от липса на самодостатъчност
от човешката грандомания
в желанието ни да се правим на господ и да вдъхваме живот на неживото
в копнежа ни за могъщество
идолизирали сме боговете си и сме ги превърнали в марионетки
изгонили са ни от вавилон
и сега се мъчим от грешката да направим вярно
иронизираме собствените си фетиши чрез тях самите
това е един смях, който не знам дали разбирам
и една тъга, която е много красива, но е красива заради самото си естество, защото тя е изкуствена и не лъже, че не е
и нейната нейната преструвка е искрена

свято ли е това, противно ли е - не знам още