от толкова много за чувстване всичко се задръства и губя перспективата
защо го правя
лишена съм от живот или нещо подобно
много мелодраматично може да стане
но това е нормално за едно начало
нормално е и за една надежда
трябва да престана да се надявам
да спра да се примирявам
трябва да се боря
само първо да се сетя защо
само първо да намеря камъкът, в който се крие змията
само да разбера
изморена съм някак си
но не съм сигурна какво да направя по въпроса
и колко е скучно всичко това
0 коментара:
Публикуване на коментар