Упражнявам се да улавям мига. Едно от упражненията ми е винаги да спирам микровълновата точно 11 секунди преди да спре сама. Докато чакам 17-тата секунда да стане на 16-та, майка ми влиза в кухнята разплакана. Ужасявам се.
- Какво е станало?
- Нищо. Чета книга - отвръща майка ми, като бърше сълзите си.
- Какво? Коя книга? Да не е умрял някой от героите?
- Не, не, не е умрял, просто четях и изведнъж... Едно много странно усещане, разбираш ли? Много странно.
Не казах нищо.
Вместо това спрях микровълновата и изкарах горещата чаша чай.
И такива мигове има.
вторник, 11 май 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар