Гласът, който съм чувала и преди. Думите, които съм си преповтаряла до втръсване месеци наред. Жестовете, които са се превърнали в непрекъснат спътник на мислите ми. Смехът, който е компасът на пътуването ми вече от векове.
Не е възможно друг да играе тази роля, това е. Не е възможно. Защото тя е писана за теб. Не е възможно. Не е възможно.
Какво да ти кажа, спукана ми е работата.
четвъртък, 13 май 2010 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар