sometimes the blues is off my shoulders

върху раменете ми тежи

върху плещите ми се изтяга
невидим

тръпнещ

ням товар

протяга се

изчаква ме

замира

и усещам 

всяко мъничко раздвижване

очакване

пробуждане

понякога го няма

понякога със седмици го няма

и ме наляга гола мъртва тишина

тогава трепвам и за миг изправям гръб

и смело хвърлям поглед в бездната

но не било красиво
от тая смайваща височина
да се изправиш сам срещу небето

било и лек или свободен 

пак си гол 

стоя гледам право в свода под краката си

и чакам часове и дни понякога

напразно

но в една последна сметка

зная

треперя дълго накрая чувам стъпки

и привеждам рамене 

със сила

не със слабост

когато тихичко, но тежко

полази пак и натежи върху ми

така вървя

така вървя

надеждата

е тежко бреме.