земя

просторът не се намира, просторът се създава

въпросът е къде
въпросът е дали тук и дали сега
дали всичко не е грешка
дали е окончателно това примиряване
и примиряване ли е изобщо - вероятно да
защото чакам и се надявам
а би трябвало да разбивам стени и вражески войски със собствената си глава
би трябвало да обичам
би следвало да се боря
искаме ли винаги онова, което нямаме
оправдание за страховете ни ли е чувството, че не сме си на мястото
или е оправдание мисълта, че просто трябва да направим най-доброто в предложените обстоятелства
защото навсякъде ще е трудно така или иначе
тръгваме ли си, оставаме ли
ще ми се да знам някакви отговори
за себе си
или за другите
ще ми се да не ми беше толкова трудно и да си отида, и да се боря
не вярвам вече на преценката си
вероятно цялото ни поколение е сбъркано
защото все бягаме, нали
все бягаме
човек би си помислил, че след двайсет  и две години ще да е свикнал, обаче
не
не
комфортът на затвора ни привлича също толкова, колкото е привличал родителите ни,
и ни плаши също толкова, колкото е плашил тях
единствената разлика е, че ние имаме избор.
имаме прекалено много избори
и най-голямата грешка е да очакваме отнякъде знак и потвърждение, че сме направили верния
защото верен
няма.

пече слънце и искам да се изплезя на целия си живот, и да си грабна чантата и китарата, и да си вдигна палеца високо, и да се чупя.
искам да съм на 13 и да псувам високо срещу гадния свят на гадните възрастни, които нищо не разбират и не ми пука какво ще ми приказват
искам да е нормално да мрънкам и да не искам да слушам
майната ви, хора
ей така
ама не е ли супер освобождаващо даже само да си го представите

няма как да няма и такива дни

some things never change

"Искаш ли да ти разиграя един сън. Сънувах го много отдавна.

Ето така започва. С един от онези големите бели прозорци. Имаха дантелени пердета, ти си ги представяш. Стоя на перваза, много съм високо и съм съвсем малка. Отвън, долу има градини, има къщи и пътища, и нататък се виждат хълмовете. Живеехме в долина. От всички прозорци виждахме хълмове. Стоя права и изведнъж... Ах. И падам леко надолу, защото зад мен, в огромната стая, има един великан. И той ще ме подгони. Той вече ме гони. Но аз имам неговите огромни ботуши, с които бягам над покривите на къщите. Мама винаги казваше как е ужасно да бягаш насън, защото е сякаш стоиш на едно място, но аз бях лека. Имах ботушите. Хоп, хоп, хоп. Над пътищата, по покривите, аз тичах, великанът ме гонеше, аз се смеех, тичах към хълмовете, които винаги бяха далече. И щом се влеех в горите, се оказвах обратно в светлата стая с прозореца, а великанът – след мен. И се смеехме, и така много пъти, и всеки път бях обратно на прозореца."

и аз пак съм в светлата стая с прозореца, а великанът - след мен. колкото и да тъпчем, все се оказваме пак обратно и в това няма нищо лошо. колкото и странно да е, именно така разбираме, че сме на прав път. а, ето, пак съм тук, и пак започваме надбягването. ето, пак съм тук и пак съм себе си, и всичко ще бъде наред. 

нищо по-хубаво няма от това,

че някои неща

никога не се променят.

доверие

пусни се
държиш се френетично с кокалчетата на пръстите и ноктите ти се впиват в плътта
пусни се
пусни се
пусни се
не е опасно и единственият въпрос е доверяваш ли се или не
няма в какво да сгрешиш
от какво те е страх
не можеш да обясниш
не е рационално
пусни се
всичко е прости закони на физиката
и инстинктите на собственото ти тяло
тялото ти знае по-добре от теб
недей да мислиш
няма за какво
просто прибираш и другата ръка до тялото си


 скачахме днес от шведската стена

сбъдна ми се

не мога да мечтая за нищо
не мога да мечтая за празно синьо небе, за безоблачност, за безтегловност, за пролет
аз мечтая за хаос и лудост и за маниакална страст по земята, върху която стъпвам, по дъжда, по лятото, по живата плът
мечтая за среднощни преследвания по улиците на софия в търсене на изгубено камъче
мечтая за надбягвания с времето
за суета и разбити надежди
за гръм и трясък
моето тяло се лута в мрежите на собствените си копнежи и това му носи удовлетворение
и любов
и любов
и вяра
и вяра
аз уважавам нищото
но не мога да мечтая за нищо