земя

просторът не се намира, просторът се създава

въпросът е къде
въпросът е дали тук и дали сега
дали всичко не е грешка
дали е окончателно това примиряване
и примиряване ли е изобщо - вероятно да
защото чакам и се надявам
а би трябвало да разбивам стени и вражески войски със собствената си глава
би трябвало да обичам
би следвало да се боря
искаме ли винаги онова, което нямаме
оправдание за страховете ни ли е чувството, че не сме си на мястото
или е оправдание мисълта, че просто трябва да направим най-доброто в предложените обстоятелства
защото навсякъде ще е трудно така или иначе
тръгваме ли си, оставаме ли
ще ми се да знам някакви отговори
за себе си
или за другите
ще ми се да не ми беше толкова трудно и да си отида, и да се боря
не вярвам вече на преценката си
вероятно цялото ни поколение е сбъркано
защото все бягаме, нали
все бягаме
човек би си помислил, че след двайсет  и две години ще да е свикнал, обаче
не
не
комфортът на затвора ни привлича също толкова, колкото е привличал родителите ни,
и ни плаши също толкова, колкото е плашил тях
единствената разлика е, че ние имаме избор.
имаме прекалено много избори
и най-голямата грешка е да очакваме отнякъде знак и потвърждение, че сме направили верния
защото верен
няма.