сбъдна ми се

не мога да мечтая за нищо
не мога да мечтая за празно синьо небе, за безоблачност, за безтегловност, за пролет
аз мечтая за хаос и лудост и за маниакална страст по земята, върху която стъпвам, по дъжда, по лятото, по живата плът
мечтая за среднощни преследвания по улиците на софия в търсене на изгубено камъче
мечтая за надбягвания с времето
за суета и разбити надежди
за гръм и трясък
моето тяло се лута в мрежите на собствените си копнежи и това му носи удовлетворение
и любов
и любов
и вяра
и вяра
аз уважавам нищото
но не мога да мечтая за нищо