правила на драматизма

Това е едно от онези адски простички правилца, които всяка уважаваща себе си драма трябва да спазва. Никой никога не ги е писал, но всички ги знаят.
Същите правила, според които най-ужасното нещастие се случва точно когато всичко е най-тихо, спокойно и тъне в блажено неведение.
Според които на гарите е петък е вали, а когато чакаш на опашката в магазина, от радиото задължително тръгва Онази Песен и за капак момчето зад теб започва да си припява заедно с нея.
Според които си изгубваш телефона точно преди да получиш едно от най-важните обаждания в живота си.
Или съвсем случайно отиваш на място, на което въобще не се е предполагало да ходиш, и там срещаш именно Онзи човек, който преобръща живота ти.
Това са всички онези малки и огромни нещица, благодарение на които настъпват завръзките във всички, всички проклети истории, които някога сме имали (не)щастието да чуем.
Та именно за едно от тези правила става въпрос. То гласи:

той винаги се връща прекалено късно.