ревнувам

Не само хората.
Всичко, което някога е докосвало сърцето ми.
Ревнувам песните и книгите, и филмите, когато някой друг ги открие след мен и обяви, че ги обича.
Ревнувам любимите си места из града, когато някой друг реши да ги направи свои.
Ревнувам любимите си цветове, когато видя някой друг да се облича в тях.
Ревнувам, когато някой реши да играе с котката ми и тя не го драска.
Ревнувам фразите, които повтарям постоянно, когато някой друг ги казва вместо мен.
Ревнувам смеха на влюбените, когато осъзная, че явно не само аз се смея по този начин.
Ревнувам бясно от изкуството, което е погълнало същността ти дотолкова, че да забравиш всичко останало.
Ревнувам думите си, когато видя някой друг да ги подрежда в поезия.
Ревнувам миговете, които никога няма да забравя, защото са толкова банални, че са се случвали на всички.
Най-много ревнувам всички онези малки нещица, които ми напомнят за теб, а толкова много други хора твърдят, че им напомнят на някой друг. Нямат право!
Ревнувам всичко, което обичам, защото не мога да притежавам нищо и защото нищо не иска да притежава само мен.

Ревнувам, защото никога няма да бъда единствена.