копнежи

Ужасно ми се иска да разбирам от физика. И ми е някак си тъжно, като си помисля: ако само бях прочела няколко простички урока за някакви електромагнитни неща [които адски ми се ще да можех да назова по име сега, за да се почувствам поне малко по-уверена в себе си, но така и не ги запомних] и бях заместила няколко цифри в една формула [която обаче помня наизуст и все още мога да изкажа закона без грешка], нещата можеха да са толкова, толкова по-различни. Безкрайно различни. Но сигурно нямаше да вървим онази вечер през градинките край големите улици и да горим пуха на глухарчетата със запалка. Те наистина не са виновни, че желанията понякога се сбъдват грешно. Понякога се сбъдват късно. Понякога не се сбъдват.
Тъжно ми е някак си. Но когато телефонът звънне и не си ти, ще трябва да вдигна и да забравя за глухарчетата. Нямам вече време да бъда тъжна. И няма да бъда. Няма да бъда.

Знам, че един ден ще проумея физиката.