среща

почти е август и
в залязващия плаж
и под морето, там
където корабите
стигат само с нежелание
а и не се завръщат
пясъкът тежи и
под стъпките ни там където
ние не достигаме
освен в по-късен час на вечерта
където пясъкът тежи
изчакваме
за малко
нови спомени, врати с ключалки
от остатъчна учтивост,
които да отключим
малко
нова музика
а не любов
за време
време е
в забравянето
на имена, менастонаxождния и линии
по дланите ни
да се събудим утре
без да искаме да можем
да си ги спомним
и в тишината
между двете връзки за обувки
и леглото и прозореца и въздуxът
могъщо натежал
с предупреждения и лято
и дим и спиртова замаяност и
топъл вятър
да си кажем

.

за да може.