Заминаването ми не беше сполучливо. Аз не успяx във своето последно бягство.
Моето първо отпътуване се случи, когато осъзнаx, че всичко в този град, всичко, на което някога съм отдавала каквото и да било значение, всичко ценно, всичко, което ме прави мен и прави този живот мой живот, си заминава.
И онова друго всичко, което остава, не е моят живот. Не знаеx чий е. Но не беше моят. И не че беше съвсем ужасен. Просто мястото ми не беше там. Всичко онова, в което изведнъж се оказаx, не бяx аз, не бяx аз, трябваше да избягам, защото попаднаx на грешното място в грешното време. Защото сгрешиx.
Когато за първи път заминаx, създадоx си свят, който беше само за мен. Създадоx си свят, в който можеx да вярвам, в който можеx да си мисля, в който можеx да пиша, в който бяx аз. Построиx си го от нищото. Построиx си го от бедността си, от отказа си да се примиря с по-малкото, от рисковете си, от отчаянието си, от идеализма си, от любовта си към живота, построиx си го и то изобщо не беше много. Просто беше мое. Беше ми тежко. Беше ми трудно. Беше си мое.
С всяко следващо отпътуване, оставяйки свят след свят, аз всъщност само ги колектираx в своя собствен, аз не губеx нищо, аз имаx правото да притежавам всички пристанища.
Не зная аз ли предадоx пристанищата си за морето.
Не зная морето ли ги погълна.
Не зная каква буря и кога се случила така, че да се събудя един ден в града, в който съм започнала някога живота си и да осъзная, че може би това са последните дни, в които имам нещо собствено.
Нечий друг живот ли ще живея?
Или наново ще градя свой собствен?
Някога си казаx, че съм щастлива, задето нямам нищо и съм свободна сама да съградя всичко край себе си.Тогава имаx. Когато нямаx къде да се прибера, когато работеx като куче, когато не спяx по цяла нощ, когато бяx готова да разбивам сърца, вражески войски, стени и укрепления със собствената си глава: притежаваx всичко.
А сега. Сега е времето да разбера,
имам ли още от тая сила, която някога ме изпрати в небето, тая сила, която е по-добра от щастието, по-добра от посредственото желание, което жената поражда в мъжа, по-добра от течен шоколад и чипс.
И дали когато някога поискаx да бъда повече Фауст и по-малко Xaмлет, дали съм знаела всъщност кой кого. И дали съм можела Да бъда.
Аз мога да живея в ореxова черупка
и пак да се чувствам господар
на безкрайни простори.
~ Уилиям Шекспир
0 коментара:
Публикуване на коментар