мирише ми вече на път.
чувствам си вените изпънати, тетивата готови, душата ми ще бъде изстреляна отвъд океана след 3, 2, 1...
душата ми е отвъд океана. отвъд всички океани. душата ми е там, където сега е тъмно, където миризмата на улиците гнети въздуxа напълно различно.
и винаги е било просто въпрос на време всичко това да се случи, винаги е било само въпрос на време.
сега ми мирише на път. мирише ми на бензин, мокър брезент и ботуши, мирише ми на пресен тютюн и турско кафе.
новите ми съседи слушат флойд, а новата ми котка драска по стената с нокти.
време е да се маxам от тук.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар