Идват дни
в които всеки е уморен от присъствието на всеки
и звукът на китари води до полудяване
и звукът на дъжда
вали
идват дни
в които влаковете предзнаменовават
много дълги тръгвания
и в мъглата дъждът
отминава.
Идват дни на разминаване
на желания
и релси
и само няколко дни на надяване
за слънцето.
Не идват дни на сърдечност
а някаква хладна забавеност
на действието.
Не идват дни.
А си отиват.
сряда, 3 юли 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
жестоката депресия, брат
същия ден, в който отидохме на късмет по дяволите, брат, сешсе
остава да не се сешм
Публикуване на коментар