Природа

може би трябваше

да правя часовници.

да свързвам малки зъбни колелца.

отварям слепнали клепки и мисля -

да смазвам безпогрешни механизми,

да предлагам уреди,

които да измерват времето.

представям си ги, докато усещам

студения панелен блок под стъпките си

и слабите ми сънени ръце

като стрелки увиснали на бравата,

и си мисля

ако правех часовници -

да тупкат тихо

по стените,

в катедралите,

по китките.

може би трябваше 

да сглобявам часовници.

а сега затварям врати зад гърба си

и после паважът е топъл от слънцето.

с града стягаме плещи

в канадска борба

по пътя към огромни магистрали

към хладни стегнати железопътни линии.

тялото ми се изпъва

и опънатите мускули

треперят предспринтово

прединфарктно.

бързо, бързай, бързай:

хоризонтът надвисва

над разбуденото ми сънно тяло,

докато разпознавам

отново

в изгрева,

в безпогрешното разтваряне

на хоризонта

една древна сила -

едно заклинание,
една гравитация

и тя ме влече,

тя ме тегли,

тъй както птиците:

сърцето ми е в хоризонта.

трябваше да сглобявам часовници,

трябваше да създавам часовници,

трябваше да правя часовници.

сега бягам,

току-що събудена,

към избухващия обръч на слънцето:

ако правех часовници

щях да си подаря

време.