студена зима.
как неотклонно тичат сенките.
как чакат всеки слънчев лъч
и пият право от небето светлина.
каква забързана любов е есента,
която преминава в зима.
колко вятър
се крие в тоя тих въртоп
и как дърветата
си спомнят лятото,
и как сред клоните
се движи смътно,
ала отчетливо
непримирение,
как всяка брънка диша
безпокойство
в предчувствие за път,
как само въздухът трепти
под най-далечния
изгубен взор
на всяка отлетяла птица,
която помни
тоя бряг
с една надежда
за завръщане
как непробудно паяците спят
сънувайки
единствено
пробуждане.
и сред асфалтовия ад
на тоя град
от сенки,
сред замръзналите пътища
усещам
всяко нещо.
всеки свят.
изтръпнала
в очакване
за слънцето.
1 коментара:
Deeba
Публикуване на коментар