врата

нека бъде песен за една врата,

която си забравил.

тя се крие вътре

някъде,

обрасла с птици и бръшлян,

като самотна къщичка от детството.

мирише на цигулката на дядо ти

и на дървото пред прозореца,

на лято,

пълно с бъз и карамфили.

нека бъде песен за една врата.

тогава

няма да е облачно небето

и кафето ти - изстинало,

нито скъсани - пердетата,

а ще се върнеш много бързо

в тишината 

на едното утро,

във което

и кафето беше късо,

и пердетата - отворени,

и ти, вървейки,

притежаваше земята.

за да не ти тежи внезапен

спомен за очите ти,

отворени към слънцето,

за да не ти тежи,

си представи

и излъжи,

и толкова.

и да не бъде спомен за очите

с цвят на пламнало огнище,

за тебе с цялата земя

като на длан,

си представи една врата,

една врата, бръшлян и птички,

и нека те да са начало на света.