количество тъга

много малко трябва

на уюта ни

за да се срине в камъни и тухли.

от златните ни катедрални куполи

остава птича песен

кратка като укор.

и по полята,

и в застиналите жици,

които сеят стълб след стълб 

и гонят нищото,

с далечен взор ще търсим нещо

като лято,

за да се сетим пак причините за всичко.

над колелата

и железничните линии

остава много малко в нас -

два голи куфара.

ала и малкото

навярно е достатъчно.

и много малко стига

за да се изгубим.