аз само тичах през света стремглаво

много бързо се случва всичко
пред очите ми се върти като руска рулетка
няколко дупки и после куршум
сама си играя със съдбата си
адът - това са другите или адът - това съм аз?
много бързо се случва всичко, преминава и изчезва
много гъвкава трябва да бъда, за да грабна от препускащия свят поне нещичко, преди да ме отмине
или всъщност не той препуска, а аз
аз съм събирач на мигове
и балансът винаги ми е куцал
не бих могла да бъда капитан на кораб, по-скоро камък на дъното на морето или птица в небето
ако да се плъзгаш по ръба на опасността е изкуството, то мен в това никога няма да ме бива
нищо, че се опитвам
толкова скоро забравям и толкова много
и накрая все се оказва, че нещо ми е убягнало
много бързо се случва всичко.