Излизайки от рамката
не се оглеждай никога назад
Ако зад тебе магистралите
и блоковете чуят
каква небивала омраза
ги заплашва
ръцете им
студени и бетонни
ще те сграбчат
преди безсънното ти тяло
да се хвърли
от прозореца
Когато
под ноктите ти пясъкът скрибуца
и те буди
и в очите ти израстват метеори
които се разбиват под завивките
не си възможен повече
не тук
не скришом
не така
Хвърли се
от прозореца
внезапно
бързо
тихо
и не поглеждай никога
назад.
N.B.: това е метафора. не се хвърляйте от прозореца. ще се нараните.
понеделник, 14 октомври 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар