зад отлива

има моменти, в които можеш да говориш само на един език
и други такива, когато можеш да викаш на всеки език
но не и на своя
и има моменти, в които ти се струва, че небето над теб ражда смисъл
за всичко и всеки и всичко и всеки и всичко
и има такива, в които си сам с бялата светлина на монитора
и не можеш да родиш сам смисъл дори за себе си
колко добре, че са думите, защото има толкова хиляди и милиони неща, които знам, че никога няма да направя, но така ми олеква да говоря за тях
има моменти, в които знаеш, че трябва да пишеш
и с всяка дума
и с всеки интервал
и с всяка черна овална, права, крива, геометрична форма
се завръща всичко
и небето, и лятото, и хлъзгавата реалност край тебе, и първото сътворение, и последния потоп  на морето върху пясъка, и празните резонанси на чужди китари във въздуха, по площадите, по кривите павирани улици на туристическите градове, и всяко нещо някак си
някак си си идва на мястото.
и така
докато не сложиш точката.