да знаеш само колко струва всяко твое пресичане на улицата, всяко твое преминаване по релсите, всяко задавено вдишване и нервен смях в отчаяната борба за въздух, която водиш.
Къде отиваш? Не, сериозно, къде? При изящната архитектура? При експлозията от удоволствие под небцето ти? При омайното забвение, което ще намериш вечерта под някоя маса, неспособен да си спомниш името си?
Какво си мислиш, че правиш изобщо? Град след град, вяра след вяра, лъжа след лъжа: винаги надеждата за следващия път. Защо да се спираш някъде задълго, ако там липсва нещо от всичките неща, които искаш ти? Защо да се стараеш за нещо някъде, след като там никой нищо не ти предлага? Грешното място, грешното време, грешните обстоятелства.
грешен си единствено ти.
ако преместиш гаргата от дървото в златната клетка, тя няма да стане вълшебния славей от приказката, нали?
по-добре й дай дърветата. дай й свободата да си е у дома. и тя ще си намери сама в кой сюжет да влезе.
така че грешно си разбрал. не е важно къде си. важно е обаче какво правиш там. какво правиш. какво правиш.
"Една лошокачествена литература ни говореше някога за нуждата да избягваме от живота. Разбира се, човек избягва чрез пътуване, търсейки простора. Но не намира простора. Просторът се създава. И бягството никога никъде не е водило."
'Боен пилот', Екзюпери
0 коментара:
Публикуване на коментар