врата на чужда стая

наскоро открих за пръв път колко места съществуват в интернет, където са качвани мои снимки, за които не знам, че съществуват, и са правени преди векове. 

веднага след това открих, че същото правило важи също извън интернет и извън снимките.

изглежда паралелно на тесния видим свят, който обитавам, съществуват доста други версии, зад всяко чуждо лице се спотайва вселена от истории на живота ми, до които очевидно нямам достъп и едва ли ще ги проумея. мога само да се моля по-рядко да ми се изпречва напречен разрез на нечий чужд мозък. доста натоварващо е да осъзнаваш какви изкривени мисли си породил в някоя глава.

смътно си спомням как някога, отдавна, една учителка по философия каза по повод темата за споделянето, че то е безсмислено като идея и абсолютно никой никога не би могъл, дори хипотетично, дори мислено, дори наполовина да се постави в нашите обувки и да види света такъв, какъвто ние го виждаме от дупката, в която сме заврени. освен може би майките ни, добави после, но те не влизали в сметката.

права беше.