На Аля
Сама да тръгна някъде не мога.
Сама да се изправя пред света
измисления път
човек
и бог
под който две реки и две сърца
и две небета -
никога не стигат
не съм способна.
Тръгнала сама
когато късно вечер се опомня
под похлупака
на най-чуждата земя
с най-чуждите очи под моя поглед
с най-непозната длан във моята ръка
във миг през хиляди бездомни километри
отправям взор назад
назад нощта мълчи.
Но някъде
изпод таван от вятър
иззад иззидани с безмълвие стени
измежду съскащите клони
с малка вяра
изпод отдавнашни планински снегове
и куполи от тежък морски пясък
при тебе взорът ми отново ще се спре.
0 коментара:
Публикуване на коментар