А колко искам всичко да забравя.
Да спра и птиците, морето и света:
да спра поетите, изписали безкрайни
фалшиви думи, от които да боля.
А колко искам, колко искам да не помня!
И да забравя всички падащи звезди;
защото зная - за секунда само падат
и после цял живот оставят ни сами.
сряда, 9 октомври 2013 г.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
0 коментара:
Публикуване на коментар