зима

каква забързана

студена зима.

как неотклонно тичат сенките.

как чакат всеки слънчев лъч 

и пият право от небето светлина.

каква забързана любов е есента,

която преминава в зима.

колко вятър

се крие в тоя тих въртоп

и как дърветата 

си спомнят лятото,

и как сред клоните

се движи смътно,

ала отчетливо

непримирение,

как всяка брънка диша

безпокойство

в предчувствие за път,

как само въздухът трепти

под най-далечния

изгубен взор

на всяка отлетяла птица,

която помни

тоя бряг

с една надежда

за завръщане

как непробудно паяците спят

сънувайки

единствено

пробуждане.

и сред асфалтовия ад

на тоя град

от сенки,

сред замръзналите пътища

усещам

всяко нещо.

всеки свят.

изтръпнала

в очакване

за слънцето.